Защо броят на сперматозоидите намалява в световен мащаб
Хорхе Чаваро от Харвард се задълбочава в тревожния въпрос за глобалния спад в средния брой на сперматозоидите. През последните пет десетилетия в световен мащаб се наблюдава значително намаление от 50 процента на средния брой на сперматозоидите. Тази тенденция не се ограничава до конкретни региони; изглежда е глобален феномен.
Ако сегашният темп на спад се запази, експертите прогнозират, че до 2050 г. средният брой мъжки сперматозоиди ще спадне рязко до точка, в която безплодието ще стане често срещан проблем в развитите икономики. Хорхе Чаваро, професор по хранене и епидемиология в Харвард, изследва данните зад това обезпокоително явление, изследва потенциалните причини, предлага практически мерки за мъжете за смекчаване на въздействието му и обсъжда сериозността на ситуацията.
В този откъс Чаваро подчертава ключовата констатация на цялостен мета-анализ, показващ, че общият брой на сперматозоидите е намалял с приблизително 50 процента за период от около четири десетилетия, от 1980-те до 2020 г. Това наблюдение разглежда фактори като дали спадът е уникален за богатите нации или специфични географски области и изследването включва данни от Южна Америка, Централна Америка, Африка и Азия, показвайки, че същата тенденция е очевидна в глобален мащаб.
Това явление свързано ли е с демографските характеристики на лицата, които предоставят проби от сперма за изследване, потенциално внасяйки отклонение в публикуваните данни за качеството на спермата? Тази загриженост беше обстойно разгледана със значителни подобрения в сравнение с по-ранните версии на този документ.
В миналото, особено в повторенията на статията от 1992 г. и 2000 г., значителна спорна точка беше дали наблюдаваните разлики се дължат основно на фактори, свързани с лабораторията. Тогава консенсус за това как да се анализират проби от сперма не съществуваше до края на 90-те години. Съвсем наскоро обаче Световната здравна организация (СЗО) създаде общоприети насоки за обработка и оценка на проби от сперма, които значително допринесоха за намаляване на несъответствията в методологиите, използвани за преброяване на спермата. Най-новата версия на документа включва изключително научни статии, които се придържат към стандартния протокол на СЗО, като по този начин смекчава тази конкретна загриженост.
Дерек Томпсън намира този контекст за доста интригуващ, тъй като се натъква на скорошни противоречия около тази тема.
Има хора, които твърдят, че този проблем може да е преувеличен и не толкова сериозен, колкото предполага мета-анализът. През годините критиците твърдяха, че наблюдаваният спад в броя на сперматозоидите може да се дължи на пристрастия към самоподбора, при който индивидите предоставят проби от сперма предимно ако подозират, че имат по-ниска концентрация на сперматозоиди или имат проблеми с плодовитостта. Друга перспектива предполага, че този спад може да произтича предимно от проблеми, свързани с лабораторния анализ.
Хорхе Чаваро: Това е точно резюме. С всяка следваща версия на статията, публикувана през последните три десетилетия, тази изследователска група се доближава до решаването на основния въпрос дали има тенденция към намаляване на броя на сперматозоидите. Последната итерация на документа дава най-стабилния отговор до момента, показвайки, че броят на сперматозоидите вероятно намалява.
Дерек Томпсън: Можете ли да поясните кога започна този спад? Споменахте несъответствията между 1970-те и началото на 1980-те години и имаше мета-анализ през 1990 г. с най-новата актуализация през 2020 г. Бихте ли хвърлили светлина кога за първи път се е случил този спад и дали е продължаваща тенденция или броят на сперматозоидите стабилизиран или подобрен при тези популации?
Чаваро: Определянето на точната времева рамка на това събитие зависи от степента, до която човек се доверява на предишните версии на мета-анализа.
Да предположим, че желаете да приемете идеята, че методологическите въпроси, представени в документа от 1992 г., може да не са от първостепенно значение. В такъв случай можем да го разглеждаме като начална отправна точка за това колко дълго се е запазила тази тенденция. Трябва да се отбележи, че този документ включва данни от края на 30-те години. При този по-песимистичен сценарий може да се твърди, че спадът може да е започнал още в края на 30-те години на миналия век и да е продължил до настоящето, по-специално през 2010-те. Последният документ, включен в мета-анализа, е публикуван през 2019 г., така че тенденцията вероятно се простира до 2010 г.
Въпреки това, ако някой предпочита по-строг подход по отношение на типа данни, считани за подходящи за този анализ, вероятно е спадът да е започнал през 1970 г. или по-късно.
В обобщение, има убедителни доказателства, че спад в броя на сперматозоидите е настъпил в някакъв момент през втората половина на 20-ти век, вероятно започвайки малко по-рано, и очевидно продължава и днес.
Що се отнася до въпроса дали тази тенденция ще се запази, той остава несигурен. Траекторията на броя на сперматозоидите зависи значително от основната причина за спада. Ако факторите, водещи до тази низходяща тенденция, са достигнали точка на насищане в своето въздействие върху качеството на спермата на ниво популация, тогава спадът може да се стабилизира. Въпреки това, ако първопричините могат да продължат да влияят върху концентрацията на сперматозоидите и броя им в популацията, тогава тенденцията може да продължи. За съжаление ни липсва всеобхватно разбиране за това какво движи тази низходяща траектория в момента, което затруднява предоставянето на окончателен отговор.
